„Титаник“ е името на голям британски пътнически кораб, претърпял едно от най-известните корабокрушения в исторята на мореплаването.

„Титаник“ тръгва на първото си плаване на 10 април 1912г. по маршрута Саутхемптън-Шербур-Куинстън-Ню Йорк. На 14 април 1912 г. на „Титаник“ се получават съобщения от други кораби, плаващи в района, че са забелязали преминаващи айсберги и дебели късове полярен лед. Но тъй като радистът е затрупан с молби на пасажерите от първа класа да изпрати личните им съобщения до Америка, не обръща внимание на предупредителните радиограми. Последното предупреждение е получено в 23:00 часа, когато радистът на товарния кораб „Калифорниън“ се свързва директно с радиста на "Титаник", който сърдито го прекъсва, защото „имал много работа“. И, понеже бил затрупан с работа през целия ден, не успява да предаде на капитана нито едно от съобщенията.

В 23:40 часа дежурният вижда айсберг право пред кораба. Въпреки предприетите маневри, „Титаник“ се удря в айсберга откъм десния борд. Наводняват се предните 6 отсека (при наводнение на първите 4 отсека корабът може да се държи все още над водата, но при цели 6 е обречен). „Непотопяемият“ „Титаник“ започва да потъва в нощта на 14 срещу 15 април.
Капитан Едуард Смит дава заповед да бъде изпратен сигнал SOS, след което започва евакуацията на

пасажерите и екипажа. Разбира се, с предимство са жените и децата. Но спасителните лодки стигат само за половината пътници. (Защото според съществуващия тогава закон броят на лодките се определя от тонажа на кораба, не от броя на пасажерите.) Въпреки това, те били спускани почти празни във водата.

Оцеляват почти всички, пътуващи в първа класа. В катастрофата загиват около 1500 души, от които поне 38 са българи. Оцеляват около 700, прибрани от кораба „Карпатия“.